Кога се берат билките през годината
Всяка билка се бере, когато е готова частта, която ти трябва. Март-май: младите връхчета на копривата. Май-юни: цветът на черния бъз, глога и лайката, а през юни и липовият цвят. Юни-август, с връх около Еньовден: белият равнец, жълтият кантарион, мащерката, ментата, маточината, градинският чай, живовлякът, невенът (до първите слани) и риганът. Август-октомври: плодовете на черния бъз (само сварени), хвойната и глога. Октомври-ноември: дюлите, шипките (след първата слана) и коренът на черния оман. Береш в сух ден, след като росата се вдигне, и сушиш на сянка. В планината всичко идва по-късно.
Липата не чете календари. Една година ухае още в първите дни на юни, друга се бави до средата на месеца, а по-нагоре в планината идва още по-късно. Затова бабите не питат „коя дата е“. Питат какво казва растението. Шипката казва „готова съм“, когато поддаде под палеца. Бъзът, когато гроздът натежи и увисне. Кантарионът, когато стритото цветче оцвети пръстите в червено.
Ето 18-те билки от поредицата „Билките на баба“, месец по месец.
Календар по месеци: 18 билки в една таблица
Името на всяка билка води към нейната страница със снимки, двойници и рецепти.
| Месец | Билка | Какво береш | Кога е готова | Сушене и съхранение |
|---|---|---|---|---|
| Март-май | Коприва | Горните 3-4 двойки листа | Преди цъфтежа, докато листата са меки. С ръкавици. | За чай на сянка. За чорба прясна. |
| Май | Глог (цвят) | Китките цвят с няколко листа | В началото на цъфтежа, част от пъпките още затворени | На сянка, на тънък слой. Готов, когато листата шумолят. |
| Май-юни | Черен бъз (цвят) | Цели съцветия | Повечето цветчета разтворени, ухаят на мед. Не се мият. | На сянка. Сухите цветчета се ронят от дръжките. |
| Май-юни | Лайка | Само главичките | Белите езичета стоят хоризонтално, още не са клюмнали | На сянка, върху хартия. Обръщай внимателно. |
| Юни | Липа | Целият сноп с прицветника | Около половината цветове разтворени, другите пъпки | На сянка. Готов, когато прицветникът шумоли. |
| Юни-юли | Бял равнец | Цъфтящата горна част, 15-20 см | Съцветията току-що разтворени | На снопчета, на сянка. Готов, когато стъблото хрупка. |
| Юни-юли | Мащерка | Цъфтящите стръкчета над твърдата основа | В разгара на цъфтежа, когато туфата жужи от пчели | На сянка и течение. Коренът остава. |
| Юни-август | Жълт кантарион | Горните 20-30 см на стръка | В пълен цъфтеж, около Еньовден. Стритото цветче оцветява пръстите. | Снопчета с цвета надолу, на тъмно |
| Юни до сланите | Невен | Цветните кошнички | Разтворени в слънчево утро, лепнат по пръстите | На сянка, на тънък слой. Покафенял значи влажен. |
| Юни-август | Мента | Листата | Малко преди или в началото на цъфтежа | Снопчета на сянка, без слънце и фурна |
| Лятото | Маточина | Листата и връхчетата | Преди или в началото на цъфтежа. Листото мирише на лимон. | На китки, на сянка, в тъмен буркан |
| Лятото | Градински чай | Листата | Преди цъфтежа или в самото му начало | Китки с върховете надолу, на сянка |
| Късна пролет-август | Живовляк | Листата | Сочни и тъмнозелени, от чиста ливада | Бързо, на сянка и течение. Почернелите се изхвърлят. |
| Юли-август | Риган | Горната педя на цъфтящия стрък | В началото на цъфтежа, когато ароматът е най-силен | На снопчета, на сянка |
| Август-септември | Черен бъз (плод) | Узрелите гроздове | Тъмновиолетови до черни, натежали надолу | Само сварен: сок, сироп, мармалад |
| Август-октомври | Хвойна | Само синьо-черните зърна | Зелените остават, узряват догодина | На сянка. Цели в затворен буркан. |
| Септември-октомври | Глог (плод) | Плодовете | Напълно узрели, тъмночервени | Сушат се цели |
| Октомври-ноември | Шипка | Плодовете | След първата слана, когато поддават под пръста | Без чашката, дръжката и семките с власинките |
| Октомври-ноември | Дюля | Плодът, семките, листата | Златистожълта, ароматна, мъхът се изтрива | Плодът чака на хладно. Семките се сушат на сянка. |
| Наесен | Черен оман | Коренът | Листата са повехнали и полегнали | На сянка. Готов, когато се чупи с пукот. Само външно. |
Месеците са за ниското и предпланините. В планината и след късна пролет цъфтежът идва по-късно. Лечебните части следват монографиите на Европейската агенция по лекарствата (EMA), например за липовия цвят и бъзовия цвят. Линк към всяка има на страницата на билката. За дюля, шипка и риган монография няма.
Коя част кога се бере
Таблицата крие ред, който бабите са знаели и без нея: напролет листото, през лятото цветът, наесен плодът, накрая коренът. Върхът на лятното бране традицията поставя на Еньовден, 24 юни, когато според народното вярване билките имат най-голяма сила.
Кога се берат дюлите и кога зрее дюлята
Дюлите се берат през октомври и ноември. Цъфтят през май, а плодът пожълтява наесен. Зрялата дюля е златистожълта, мъхът по нея се изтрива с кърпа, а мирисът е силен, сладък, малко на мед и цитрус. Точното време зависи от сорта и от мястото: в топлите котловини дюлите узряват по-рано, в планинските села по-късно. Дори напълно узряла, дюлята е твърда и стипчива.
Ако кората е още зеленикава, дай ѝ време. Сурова дюля почти не се яде, затова бабите нареждат плодовете на гардероба, а стаята ухае на тях дни наред. Листата се берат, докато дървото е зелено, и се сушат на сянка. Семките се сушат няколко дни на хартия и се пазят цели. Повече на страницата за дюлята.
Кога се берат шипките
Шипката почервенява още през септември, но бабите не бързат. Британският Woodland Trust посочва, че плодовете на дивата роза узряват около септември и октомври. У нас по традиция се чака първата слана, най-често през октомври или ноември. След нея шипките омекват, стават по-сладки и се чистят по-лесно. Знакът е под пръста: зрялата шипка поддава.
Преди сушене или варене се отрязват тъмната чашка и дръжката. Семките с белите власинки дразнят кожата и остават в цедката. Бери, без да чупиш клони и цели храсти, както изисква и програмата за лечебните растения на община Девин. Повече на страницата за шипката.
Кога се бере черен бъз: цвят и плод
Черният бъз се бере два пъти. Цветът е през май и юни: според Woodland Trust бъзът цъфти обикновено от края на май. Режеш цели съцветия в сух ден, когато повечето цветчета са разтворени, и само ги тръскаш от мравките.
Плодовете узряват в края на лятото, у нас най-често през август и септември. Готови са, когато гроздът е тъмновиолетов до черен и натежи надолу.
Суровите плодове не се ядат. Суровите и неузрелите плодове, листата и кората могат да предизвикат гадене, повръщане и диария, а варенето премахва този риск, според американския център NCCIH. През 1983 г. в Калифорния осем души са откарани с хеликоптер до болница след сок от сурови плодове, смачкани с листа и клонки, описва CDC. Рецептите за сироп и мармалад са на страницата за черния бъз.
Черен бъз или бъзак (Sambucus ebulus): как да ги различиш
Бъзакът (Sambucus ebulus), или тревист бъз, расте на гъсти туфи покрай пътища, синори и влажни места и цъфти по същото време като черния бъз. Отдалеч си приличат и по цвят, и по плод. Плодовете на бъзака обаче се смятат за отровни и могат да предизвикат повръщане, особено при деца, според преглед на изследванията. От него не се бере нищо. Според британското ботаническо общество BSBI бъзакът е тревисто растение до 2 м, а плодовете му стоят изправени, вместо да висят.
Най-бързата проверка е с ръка: хвани стъблото. Ако не е дървесно, не бери. Сушен бъзов цвят има в аптеките и билковите магазини.
Как се бере, суши и пази
Наредба № 2 от 2004 г. за събирането на билки има правила, обобщени в листовка на Министерството на околната среда и водите. Повечето важат и за кошницата у дома.
За билки за собствени нужди от общински земи позволително не се изисква. Някои видове обаче е забранено да се берат от природата в цялата страна, сред тях белият риган (Origanum vulgare ssp. hirtum), белият оман, лечебната дилянка и лечебната ружа, според списъка в програмата на община Девин. Обикновеният риган не е в списъка, но двата си приличат.
Кошница на ръката, ножица в джоба и правилото, че от туфата се взима само част.
Кога към лекар
Беритбата крие два истински риска: да сбъркаш растението и да хапнеш сурово нещо, което не бива. Ориентирът е по препоръките на британската здравна служба NHS при отравяне.
При бременност, кърмене, за деца и ако пиеш лекарства, прочети страницата на билката, преди да пиеш чай от нея.
Целият календар в едно тефтерче
Бабите не са разчитали на паметта, записвали са. „Тефтерчето с билките на баба“ събира 20 български билки, сред тях лайката, липата, шипката, черния бъз и жълтия кантарион, и за всяка пише кога точно се бере: сезон, час и белези за зрялост.
Бял бъз през май, жълт кантарион на Еньовден, червена шипка след първата слана.
Често задавани въпроси
Кога се берат дюлите?
През октомври и ноември, когато са златистожълти, силно ароматни и мъхът по кората се изтрива с кърпа. Сурови са твърди и стипчиви, затова се варят за компот, сладко и мармалад.
Дюля кога зрее и как да разбера, че е зряла?
Дюлята цъфти през май и узрява наесен, най-често през втората половина на октомври. Зрялата е златистожълта, ухае силно и сладко, а мъхът се изтрива. Зеленикавата кора значи, че плодът има нужда от още време.
Кога се берат шипките?
Шипките почервеняват през септември, но по традиция се берат след първата слана, обикновено през октомври и ноември. Тогава омекват и стават по-сладки. Зрялата шипка поддава под пръста.
Кога се бере черен бъз?
Цветът се бере през май и юни, когато повечето цветчета са разтворени. Плодовете се берат през август и септември, когато гроздът е тъмновиолетов до черен и виси надолу. Ядат се само сварени, никога сурови.
Какво е Sambucus ebulus и отровен ли е?
Sambucus ebulus е бъзакът, или тревистият бъз. Прилича на черния бъз, но е тревисто растение до 2 м без дървесен ствол, листата му миришат остро, а гроздовете стоят изправени. Плодовете му се смятат за отровни, затова от него не се бере нищо. Ако някой е ял от тях и му е лошо, звънни на 112.
По кое време на деня се берат билките?
В сух слънчев ден, след като росата се вдигне, обикновено сутрин. Мократа билка се суши трудно и може да почернее.
За Granny Cosmetics
Granny Cosmetics е българска марка за билкови мехлеми по традиционни рецепти, с адрес в Пловдив и CPNP нотифицирани продукти. Правим три мехлема: Оманика за ставите и мускулите, Невенка за раздразнената кожа и Яровка при хемороиди. С поредицата „Билките на баба“ разказваме и за билките около тези рецепти. Всички 18 са събрани в справочника „Билките на баба“.